На изборите в Германия отново се кандидатира Ангела Меркел

Кандидатурата на Ангела Меркел за четвърти мандат бе посрещната без ентусиазъм в Германия. Ред коментатори изтъкнаха в понеделник, че колкото и да е популярна канцлерът Меркел, ще й е трудно да се изправи с нови сили срещу популистите, пише Франс прес.

Повечето германци - 55 на сто, имаха желание тя да се включи пак в надпреварата, още повече че през 11-годишното й управление не се появи нито един сериозен съперник, а това вече й осигурява ненадминато политическо дълголетие сред западните лидери.

На избори "тръгва Меркел, че кой друг?" - резюмира на първа страница "Велт".

Преобладава чувството, че новината не носи изненада, а интригата не е кой знае каква. Всъщност обаче сдържаността на германския печат контрастира с растящите очаквания от канцлера в чужбина, където е представяна като последната преграда пред популизма и Доналд Тръмп.

Консервативният всекидневник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" дори отсича, че "върховите постижения" на 62-годишната ръководителка "вече са минало" и че шансовете тя "да се разкрие като Суперуомън за Германия или за целия западен свят не са твърде високи".

Ще успее ли тя да спечели германските избиратели и Европа за своята политика по миграцията и същевременно да отблъсне популистката вълна? Според популярния всекидневник "Билд" й се събира "твърде много за един-единствен човек".

"Атрофирала" демокрация  Канцлерът си дава вид на безспорен фаворит, но партията й губи скорост с наближаването на парламентарните избори, които ще са през септември или октомври 2017 г. Събирайки 33 процента подкрепа сред гласоподавателите, ХДС изостава с 9 пункта от резултата, постигнат през 2013 г.

Защото Ангела Меркел наистина сплоти отново партията и завзе част от терена на социалдемократите, но разочарова твърдолинейните консерватори, отваряйки широк идеологически "проход" за популистите от "Алтернатива за Германия" (АзГ).

Нейната политика на протегната ръка към бежанците разцепи Германия, приела през 2015 г. 890 000 мигранти, и вече от година по митингите на АзГ се чува: "Меркел да си ходи!".

"При управлението на Меркел демокрацията в Германия атрофира и се превърна в коалиция между всички партии", отбеляза в понеделник сутринта Александър Гауланд, някогашен член на ХДС, стигнал до ръководна длъжност в АзГ, по повод почти пълната липса на опозиция в парламента, откакто канцлерът управлява съвместно със социалдемократите.

А популистите, за които смятат да гласуват между 11 и 13% от избирателите, може да объркат предизборните сметки и съществено да затруднят формирането на управляващо мнозинство.

Самата Меркел впрочем призна в неделя, че предстоящите парламентарни избори изглежда ще са "най-трудните" след "Обединението на Германия".  Освен срещу популистката десница германската ръководителка трябва да води борба срещу съмненията, прокраднали се в част от редиците й, главно сред баварските й съюзници от ХСС.  Дискусиите

"Приемаме (нейната кандидатура, бел. АФП), но не сме възхитени от нея", коментира в понеделник Петер Фридрих, видна фигура в ХСС и някогашен министър на Ангела Меркел.  И на последно място, осъзнали, че съюзът с Меркел ги е отслабил, някои социалдемократи планират завой наляво и предлагат партията да се съюзи с радикалната левица и природозащитниците.

"Притисната между перспективата за червено-червено-зелен съюз (ГСДП, Зелените и Левите, б. р.) и десняшките забежки на АзГ", Меркел трябва "да се прероди", смята "Билд", според който тя не може да разчита само на постигнатото досега.

А предизборната лирика никога не е била силна страна на канцлера; тя обаче няма как да спечели с "неясни обещания за сваляне на данъците и няколко нападки срещу радикалния ислям", отбелязва "Шпигел".

"Разбра ли някой защо Ангела Меркел се кандидатира отново и какво смята да прави през новия четиригодишен мандат? Аз не можах", подхвърля Дирк Курбювайт, журналист от този седмичник.  Международната й репутация също не е гаранция, предупреждава "Зюддойче цайтунг", особено ако се създава впечатление, че Меркел пренебрегва вътрешната политика.

"В крайна сметка избирателите се интересуват повече от работните места, училищата, физическата и обществената сигурност в собствената си страна, отколкото от мирния процес в Афганистан или в Сирия", добавя вестникът.